Повлияни от изобилието на източници и живописността на описанията, много хора имат впечатлението, че знаем всичко за ежедневното функциониране на атинската демокрация. Аз имах същото впечатление от ученическите си години. Едва много по-късно открих с изумление колко фрагментирана е информацията, която имаме, и колко много въпроси остават без отговор. Така се появи тази книга. Тя не претендира да предложи още едно всеобхватно описание на атинската демокрация. Тя има много по-ограничена цел: да изследва само няколко аспекта, които изглеждат загадъчни, когато се разглеждат от по-широка сравнителна перспектива. Един от тях е тихото изчезване на наследствената монархия. Друг е липсата на гражданство дори за метеките, които изпълняваха същите военни задължения като гражданите. Беше ли Атика твърде голяма за пряка демокрация? Защо необходимият кворум на Народното събрание беше определен на само 6,000 граждани и само за решения, касаещи индивидуални случаи? Как точно се провеждаше жребият за съветниците и други длъжностни лица? Изборът на генерали? Имаше ли политически партии? Книгата се стреми да идентифицира и подчертае такива "загадки", дори ако не може да ги разреши.