Солун до освобождението си през 1912 година е била най-важният град на Балканите и един от две-три значими в Османската империя. Значението му се дължи на геополитическото му положение и икономическата му сила, тъй като почти изцяло е контролирал износната и вносната търговия на Балканите.

От края на 17-ти век великите сили на епохата признаха това значение и основаха консулства, които до края на 19-ти век достигнаха 25; впечатляващ брой, малко по-малък от броя на посолствата в Истанбул.

Ръководителите консулски или подпомагащи консулски служители, които са служили в града в продължение на 225 години, са били около 300. Основната им роля до началото на 19-ти век е била насърчаването на търговията на техните държави.

След това, дипломатическата им роля се повиши, тъй като политическите преустройства в Европа увеличиха влиянието им в разпадащата се Османска империя. Консулите с техните семейства положително повлияха на социалното и културното развитие на града.

Информацията в тази книга идва предимно от комуникацията с Министерствата на външните работи и държавните архиви на държавите и княжествата.