«Тези моменти, когато търсиш плячката си в нощта, остават незабравими. Очите и ушите се напрягат до краен предел. Звукът от стъпките на врага, който приближава през високата трева, се разпознава характерно и зловещо, с усещане, което те завладява почти напълно. Дъхът замира и единственото, което можеш да направиш, е да заглушиш звука му. Сигурността на револвера ти се изтегля назад с незабележим метален трясък – звук, който пронизва нервите като нож. Зъбите стискат шипа на запалката на гранатата. Сблъсъкът трябва да бъде кратък и смъртоносен. Две насилствени усещания те карат да трепериш – екстремното вълнение на ловец и ужасът на плячката. Ти сам по себе си си един свят и тъмната и ужасяваща атмосфера, която се ражда в самотата, те е направила напълно едно с нея».
Мемоарите на голямата писателка Ернст Юнгер от битките на окопите през Първата световна война, повече от един век след това, са най-накрая налични на български. Преведени директно от «автентичната», «непрефърцунена» английска версия от 1929 година, която наскоро беше отново открита от световната читателска аудитория и преоценена като най-искрена и автентична, вдъхват живот на света на Магическия реализъм на автора. Чрез невероятно реалистичните си описания читателят се губи в границите между сън и кошмар, неспособен да различи дали преживява трансцендентна реалност или тъмна фантазия. Българският превод е придружен от богати пояснителни бележки, които, наред с другото, подчертават параграфите и изреченията, които са били премахнати или смекчени в по-късни издания.
