Всички автори се ангажират. Някои се ангажират за света такъв, какъвто е; други, за да го променят. Нуждата от същностно подривна или революционна литература, колкото и спешна да е днес, често се сблъсква с доминиращите условия на изграждане на литературното поле, със съкрушителното превъзходство на рамка, която е приемлива за „образа на свалянето“, но не и за същността му и, разбира се, с непрекъснато нарастващото свиване на читателската аудитория.

В това отношение, как да се борим - чрез писането, но и чрез нашето отношение - за едно друго общество, без да се заблуждаваме? На този въпрос се опитват да отговорят тук Жозе Андрас и Каутар Арси. Дискусията, анализаторска, колкото и изповедна, стъпва на историята на литературата и на социалните борби и достига до въпроси, свързани с настоящето на културната критика (постколониална теория, политическа идентичност, woke култура и т.н.), изследвайки възможността за писане, посветено на изграждането на общество на равенство.

„Смятам, че когато започна да пиша, пиша против. […] Пиша против определен ред, против определено насилие, против определена група хора. След това, това противопоставяне изчезва. Започвам да пиша за. Мисля какво би могло да бъде различно, какво би могло да не вреди. И ми харесва това. Искам го. Аз съм за“. Каутар Арси

„Нека се борим от вътре на Идеята, за да я доведем до край. Вместо да добавяме прилагателни към прилагателни […] и да създаваме неологизми всеки ден, по-добре бихме направили, ако положително инвестираме в тази проста, обща, обединяваща идея. Нека кажем едно голямо „да“. Ние не сме „против“: ние сме социалисти, комунисти. Следователно, ние сме неприемливи“. Жозе Андрас