Тази книга не претендира да покрие напълно съвременната липса на „научно“ ръководство по пастирска практика, а по-скоро да систематизира основните принципи, теоретични и практически, които съставят пастирската дейност.

Тя цели да опише двете измерения на Пастирството, както на духовно, така и на психологическо ниво – в научен диалог с теориите на психиката. Също така има за цел да разгледа характерите на „харизматичното Пастирство“, които често се бъркат с патологичното поклонение на личности и очакването на „магически“ способности от тях.

Не описва „как“ трябва да действат идеално пастирите, а „пътищата“, които трябва да изминем, и „начини“, по които трябва да се обучим, за да бъдем водени към правилните еклезиологични основи и по-ефективни пастирски практики.

Това ръководство следва допълнителна методология във връзка с Урока по Пастирство на свети Нектарий Пентаполи, а именно подход към „добрите нрави и добродетелите“ на пастира чрез динамичното описание както на духовния, така и на психичния напредък.

В пастирските навигации пастирът трябва да познава еклезиологичната основа за този курс, знаците за пътя в Духа и крайната дестинация в спасителното пристанище. А пастируваният трябва да знае характерите на здравия пастир, за да се развие духовна връзка на подходящите еклезиологични основи.