В петнадесетото си театрално произведение Иоли Андреяди и Арис Аспрулис копаят дълбоко в душата на гениалния и авангарден музикант, композитор и перформър Маноли Хиоти, създавайки оригинална театрална история, базирана на живота на големия артист, която се опитва да комуникира директно с сърцето на влюбения, предадения, изоставения или меланхоличния слушател, лекувайки го от болката на човешкото състояние.
На магическа сцена, в свят между реалност и сън, Маноли Хиоти и близките до живота му хора говорят в първо лице. Изповядват се. Не слухове. Не фалшиви истории. Изповядват същността на морала и вселената, която представлява този велик творец. Ядро, белязано от загуба, болка, завист, трудна работа, но и успех, признание, вдъхновение, любов, смелост, авангардност, честност и човечност.
Произведението проследява живота на Маноли Хиоти от раждането до смъртта му, с ключови станции и големи моменти в неговата артистична кариера, но и в личния му живот, където, в частния си свят, се оценява контактът на човека с божественото и дали всеки човек е взел и дал онова количество любов, за което е бил предназначен. Става дума за потапяне в душата на световния и вечен Маноли Хиоти.
Там, където истинското време се сплита с театралното, гласовете на живите и мъртвите звучат равноправно и мечтите на хората нямат край. Книгата е предговорена от сина на Маноли Хиоти, Диамантис Хиоти.
