Посветени на Деметра и Дионис, Елевзинските мистерии са теургични ритуали, предадени от самата богиня Деметра на хората; тя разкрива прогресията на ума, която съставлява същността на душата в материята, нейното пребиваване там през цикъл на въплъщения - редуващи се етапи на живот и смърт и в крайна сметка нейното завръщане при Първоначалото, от което произтича, което включва обожествяване на човека и безсмъртие на душата.

В свещените ритуали на Елевсис, инициираните стават съвършени, опитвайки трансцендентността на смъртта. Дионис-Яххус, главният водач на мистериите, наблюдава тази прогресия на душата към обожествяване, която слиза в Хадес - нашия свят (Персефона) и поддържа същността ѝ (Кора). Който е иницииран в неговите мистерии, казва Пиндар, той познава края на своя живот, своята смърт и началото на живота, дар, изпратен от Зевс; той се заклева, че няма да разкрие тези мистериозни ритуали, в противен случай ще се изправи пред смъртно наказание.

Мистериите имали морално измерение, което е предназначено да надарява инициираните с добродетел и да ги направи по-добри във всеки аспект. В тази книга също така се предлага етимологично тълкуване на кодирани имена, думи и фрази; например на това, което се казва по време на втория степен на инициация (епоптея), в опит да се приближи философски към процесите на природата, които са паралелни на тези на душата.

Целият марш по Свещения път и важните спирки на процесията на Яххус отговарят на пътуването на душата, докато тя слиза в материята. Други теми също са разгледани: оплакването и смехът на боговете, медта като метал на демоните, свещените символи на класовете жито и цветето мак, мистичната символика на зми в колесницата, теглена от дракон, която Деметра дава на Триптолем, и как всичко това отпечатва най-новите теории на Квантовата физика относно електромагнетизма и създаването на масови частици.

Светилището на Елевсис бе заглушено след нападението на новата религия и, както е казал Несторий, последният юмолпид хиерофант, това беше началото на дълга духовна нощ за човечеството, защото: "Благословен е този, който сред хората на земята е видял тези неща, но неинициираните и неучастващите нямат такова съдба. Те са изгубени под мъгливата и мъглива тъма". [Химн на Омир към Деметра, ст. 480-482]