Преминали са вече 50 години от онзи злощастен ден на 20 юли 1974 година, когато силите на Атила удариха Кипър. Атаката, за която досега турската страна твърди, че е била чисто защитна, дойде само пет дни след коварния преврат срещу Президента и Архиепископа Макариос и заварила Кипър военно неподготвен, а Гърция успокоена, че върви по пътя към обединението.

Книгата съдържа свидетелства и показания на кипърци, главно мъже и жени, но и на някои гърци, които бяха предоставени на ООН и Международния червен кръст. Инициативата за издаването ѝ произтича от Панелинейния съюз за подкрепа на Кипър (П.Е.С.К.), доброволна организация, сформирана първоначално от дами на атинското общество.

В дома ми дойдоха около 6 турски войници, стреляйки в къщата и удряйки вратата с прикладите, и тъй като вратата беше поръчна, те я отвориха и влязоха вътре. Веднага щом влязоха, започнахме да се крием. Мъжът ми, докато беше под масата, започна да им се моли и умря веднага. След това насочиха оръжията си към мен и стреляха по краката ми.

[показание на Луция Георгиева Киркили, Източник]