В „Песента на пътя“ Джота Вей, значимата интерпретаторка на народната музикална традиция, записва спомените си и етапите на личния и музикалния си път.

С ненадмината разказваческа способност, която тече като бистра вода, певицата, която Рицос нарича „Калас на народната песен“, ни отвежда от родния си край, минералните бани Платистомос, до Атина, града, който събра артистичните й мечти.

Тя споменава определящите за живота си срещи с Мелина Меркури, Поли Пану, Василис Цицанис, Елени Караиндру, Теодор Ангелопулос (и други личности от артистичната сцена), впечатленията си от безбройните пътувания и концерти, които е дала, но и най-смисленото изживяване за нея — това на майчинството.

„Когато правим отчета на живота си и изясняваме какво оставяме и какво изхвърляме, искаме малко, но хубаво да ни съпровожда“. Тези малко и хубаво съставят песента на „личния път“ на Джота Вей, запечатани по автентичен начин, без никаква склонност към преструване или разкрасяване.