С поколението на '30-те ще бъде завършен историческият цикъл, който беше открит на Крит през 15-ти век. Цикъл, който ще доведе от свещената живопис до светската живопис, обявена за продължение на византийската и пост-византийската традиция.

Този исторически цикъл беше особено труден и изкривен, тъй като окупацията от небижани завоеватели укрепваше тенденциите на фиксирване в религиозната идентичност на гърците и отказа от всяка реформа, която игнорираше православната идентичност на гърците. Целта на художниците ще бъде стриктното фиксиране в византийската традиция и възпроизвеждането - ако е възможно ab aecterno - на същите свещени форми...

Когато критският център се загуби след турската окупация през 1669 година, местната традиция ще потъне в народната живопис и иконопис. Скромните художници от Епир и "Диняци" ще поддържат, макар и в най-простата й форма, местната художествена традиция - лебедовата песен на която ще бъде творбата на Димитриос и Панайотис Зографос.

След период на културна аленация, урокът на Запада - към "сравнимото с европейското" (Гюкс, Литрас, ранният Халепас) - вече ще бъде усвоен и гръцкият свят ще се подготвя за скока към Велика Идея: учените (Партенис) и народните (Теофилос) художници ще опитат да се срещнат с местната живописна традиция.

Трагичният край на съня през 1922 година не ще доведе до спиране на пътя, а напротив, до задълбочаването му. Поколението на '30-те ще копае по-дълбоко в гръцката вечност, към "гръцкия гръцизъм" на Георги Сеферис, за да стане възможен и равноправният диалог със Запада...

Може би с затварянето на този исторически жанр, в трагична интерпретация на цикъла, ликуващото древно драма ще свърши, или ще сложи началото на нов добродетелен цикъл? Може би, по-младите гръцки художници, или поне тези, които не потъват в безсмислени маневри, ще продължат творчески оттам, където спря Егонопулос и Кондоглу?