Какво кара хора с противоположни и често конфликтни интереси да се обединяват и да действат съвместно? Книгата изследва начините, по които страхът от външни заплахи формира политическите групи при тяхното създаване и допринася за поддържането им, засилвайки единството им в периоди на криза.

Развива теорията на „отрицателния съюз“, която изучава динамиката, изразена в пословицата „Врагът на врага ми е мой приятел“ и след това очертава ролята на това от древногръцката и римската политическа мисъл до Макиавели и теоретици на държавния интерес, и от Хобс и неговите последователи — но също така и критици — до привържениците на политическия реализъм, който доминира през 20-ти век.

Съсредоточавайки вниманието си върху ролята на страха и враждебността в оформянето на идентичността на индивидите и групите, осветява важна традиция на политическата мисъл и подхожда по иновативен начин към текстове, които се считат за познати.

Книгата показва, че страхът от външни заплахи е съществени елемент на създаването и поддържането на политическите групи, докато неговото отсъствие прави политическия съюз неустойчив.