"Бракът или съжителството е може би единствената връзка, в която човек може да изживее дълбоки емоционални и често детски нужди. Като нуждата от любов, нежност, да бъде глезен, да се отпусне, да се опре на някого. Всички тези неща не можем да правим в живота, защото това не е възможно. Възрастният живот и обществото са структурирани по различен начин. Така че всички тези дълбоки, детски, интензивни нужди, които всички имаме, някои повече, други по-малко, се задоволяват в 'брака'. Но наистина ли са задоволени?"

Тази книга се основава на опита на автора като психиатър, детски психиатър, психоаналитик-психотерапевт и основно на личния му опит от краткосрочни или дългосрочни взаимодействия с повече от шест хиляди двойки, които той наблюдава или в Гърция през последните тридесет години, или в Лондон, където е работил петнадесет години като директор на Психиатричната клиника за деца и семейства в Финчли, а преди това като заместник-директор на Центъра Тависток, една от най-важните психоаналитични клиники в света.