Четири едноактови пиеси на Евгений Лампис, където чрез преувеличението на всяка история изплува комичното, което докосва абсурда и се извива между бурлеската и лудостта, между Кафка и Баштер Кийтън.

Поради тази причина съвременните режисьори много често се насочват към неговите произведения.