„Мълчанията на архивите са очаквани, но понякога крият някои други мълчания, по-трудно обясними“, пише Елена Беше в едно “статично” състояние, тъй като гласът й звучи сякаш монолозира между описания и тълкувания. Авторката е трябвало да се спре, за да зададе въпроси, които не са били задавани, да следва архивни следи, които да я отведат до лица, които сякаш са изчезнали, да постави под съмнение исторически уверения, да се запита за мълчанията на семейната или колективната памет.

Елена Беше следи от близо събитията и оцелелите евреи, от освобождението на страната до началото на 50-те години, мобилизира разнообразни архивни документи и свидетелства и се опитва да отговори на “какво се е случило и на кого”. Анализира речта на официалните документи и медии и задълбочава се в автобиографичната реч на оцелелите, за да възстанови маршрути. Светът, който описва и тълкува, е в движение, сложен е, с нюанси и противоречия. Въпреки това, е постижение, че авторката успява да подчертае ясно остротата на неговата сложност и, поставяйки под съмнение установените ни възприятия, ни призовава да преосмислим миналото, т.е. и настоящето.

– От предговора на Рика Бенвенисте

СНИМКА НА КОРИЦАТА Отляво, Нулис Витал и Сам Леви с приятеля си Тилемаход Апоостолопулос, който им помогна да се скрият, в освобождаването Атина, октомври 1944. Фотографски архив на Еврейски музей на Гърция.