Теорията на трансформативното учене на Mezirow (1978) все по-често предизвиква интереса на изследователи от различни научни области, тъй като може да бъде приложена извън образователните среди и в други сфери, например в бизнеса и публичните организации. Тя представлява иновативен подход за индивидуална промяна и развитие на служителите, както и за организационна трансформация и модернизация на публичния сектор.

Ролята на лидерството е особено важна за промяната и адаптацията на една организация към съвременните променящи се условия. Висшите служители са модел на подражание, но често се сблъскват с лични дилеми, попадайки в капан и борейки се с преживявания от миналото, които възпрепятстват промяната и иновацията и влияят на начина, по който осмислят реалността и своята функционална роля.

Книгата включва разкази на осем висши служители от по-широкия публичен сектор, които по уникален начин разкриват тяхната образователна и професионална пътека и факторите, оформили техния професионален профил. Чрез реконструкция на техните истории, тя цели да установи дали е настъпила лична трансформация чрез образование през зрелия живот, съгласно теорията на трансформативното учене, която е довела до някаква организационна или функционална трансформация.

Книга, която проучва ръководната роля на съвременните служители в публичния сектор, които трябва да преосмислят своята роля и да приемат иновативни нагласи и поведения, освободени от остарели възприятия, нагласи и дисфункционални поведения.