Колкото повече доминиращата социална система потъва навсякъде, в глобален мащаб, в цялостна и неумолимо нарастваща криза, с бързото обедняване на мнозинството от населението, с глада, военното клане, национализмите, расизмите, крайнодесните формации, които взимат предимство все повече в различни страни, и с миграционните и бежански вълни от милиони, които се опитват да пресекат граници, които навсякъде стават все по-затворени, толкова повече последствията от тези социални условия за психичното здраве (не дай боже, и за самия живот) на широките народни слоеве идват да потвърдят, в контекста на монодирективността на биологичния редукционизъм, отдавна установената социална причина, разнообразната и съществено важната роля на социалната среда за повечето проблеми с психичното здраве.

Едно общество не може да бъде свободно до степента, до която и хората, наричани "психично болни", както и бежанците и всички изключени, не са също така наистина свободни. Наистина свободни означава да се наслаждават на пълни права – т.е. права, които не остават на нивото на декларации, а се поддържат материално, социално, отношения, институционално, законодателно.

Тук, по отношение на социалното пространство за психично болния, за лудия, за бежанеца и мигранта, за Рома, за всеки различен, за всеки отпадък на глобализацията, придобива своята пълна значимост и необходимост социалната условие, която прави възможна свободата на всеки като условие за свободата на всеки друг.