«Засега, нашето желание няма име – но е реално. Нашето желание се отнася до бъдещето – бягство от задънените улици и безкрайната пустиня на безкрайни повторения на капитала – и произтича от бъдещето – онова бъдеще, в което нови възприятия, желания, знания отново ще бъдат възможни. До момента, можем да си представим това бъдеще само чрез проблясъци. Но е в наши ръце да изградим това бъдеще, в момента, в който – на друго ниво – то вече изгражда нас: нова форма на колективност, нова възможност да говорим в първо лице множествено число. Някой момент по този път, името на нашето ново желание ще ни бъде разкрито – и ние ще го разпознаем.»

Двайсет и двете текста на Фишер, включени в тази книга, текстове за капиталистическия реализъм и за тайната тъга на 21-ви век, представляват представителен избор от неговото творчество, организирано около осите на дискомфорта, културата и политиката.