Може би за никакъв друг период от античногръцката литература теоретичните дискусии на нашето време не откриха толкова нови подходи към литературните произведения от Омир до Еврипид, колкото за вековете, които точно обхваща настоящият том. Въпросът, който най-добре обобщава различните теоретични подходи, които маркираха дискусиите през последните десетилетия, е въпросът за "местото в живота", тоест въпросът относно социалноисторическите контексти, които формираха литературните форми през архаичния и класически период.

Една особеност на античногръцката литература се състои във факта, че започва по някакъв начин с гръм, именно с епите на Омир и Хезиод, които решително маркираха по-късната литература отвъд границите на всякакъв вид. Омир и Хезиод станаха литературните бащи, учителите на гърците. Като носители на традицията и системата от ценности, те предадоха знанието за боговете и хората и, с авторитета, който притежаваха, предизвикаха реакции, които от своя страна доведоха до алегоризиращи усилия за опазването им. Омировите епоси са по някакъв начин присъстващи във всяка литературна форма на архаичния и класическия период, в лиричната и драматичната поезия, в историографията и философията.

Литературата на архаичния и класическия период, която разглежда настоящият том, не може да бъде разбрана правилно, без да се вземе предвид институционалната рамка, в която се произвежда, воспринема и предава. Всяко "изпълнение" на епичната и лиричната поезия беше интегрирано от една страна в тържествената култура на аристокрацията и от друга страна в големите панелинейски състезания, както и в всякакви култови прояви. Срутването на Атина през 404 г. пр.н.е., смъртта на Сократ през 399 г. пр.н.е. и политическата криза, която последва, спомогнаха за възхода на жанровете на прозаичната реч в началото на 4-ти век.

Размисълът, който е подбуден от политическото упадъчно на Атина и смъртната присъда на човек като Сократ, даде тласък от една страна на теоретични подходи относно института на държавата и от друга страна на формирането на сократическите произведения и, следователно, на възхода на философската литература и формата на диалога. В новата фаза на античногръцката литература процъфтява прозаичната реч.