Идеологическата основа беше положена и евреите, които вече започнаха да се преминават към Палестина в малки числа от 1882 г., започнаха да мигрират все по-масово, докато международните условия ставаха все по-благоприятни и техните възможности нарастваха.

През 19-ти век Палестина беше населявана от мюсюлмани, християни и евреи. В Руската империя, вълните на погромите от 1881-1884 г., както и антисемитските закони от май 1882 г., въведени от цар Александър III на Русия, дълбоко повлияха на еврейските общности. Повече от 2 милиона евреи напуснаха Русия между 1880 и 1920 г. Огромното мнозинство от тях имигрираха в САЩ, но някои решиха да формират Алия (aliyah) в под османска власт Палестина.

Първата еврейска вълна на миграция, първата "Алия", започна през 1882 г. и завърши през 1904 г. С втората Алия (1904-1914), около 30 000-40 000 евреи се настаниха в Палестина. Поселенците от първата Акия се основаваха почти изключително на "историческото право" за тяхното завръщане. Поселенците от втората Алия вече бяха носители на ционистката идеология. Закупуването и притежаването на земя вече не продължаваше просто по икономически причини, а цели също така из основите на израелската държава.

След края на Първата световна война, през април 1920 г., Върховният съюзен съвет в Сан Ремо реши за разпределението на райони в Близкия изток с режим "мандат" между Великобритания и Франция. Първата получи мандат за Палестина, Трансйордания и Ирак, докато втората за Сирия и Ливан. Още на 2 ноември 1917 г., с Декларацията на Балфур, Великобритания се произнесе за създаването на еврейска държава в Палестина и на 14 май 1948 г., на база решение 181 на ООН, Давид Бен Гурион обяви за създаването на държавата Израел.