Александра е едно сладко момиченце, което има „всички добри неща“. Но, когато се запознава с новата си приятелка, открива, че има деца, които нямат дори основните неща. Тази среща я води към дълбока саморазмисъл за смисъла на приятелството и щедростта.

Тази приказка говори за чувството за социална справедливост, което преминава през невинността на децата и има силата да промени света. Тя насърчава децата да познаят силата на солидарността и да разберат, че всички ние можем да направим разлика в обкръжението си, стига да проявяваме интерес към другите и да не пренебрегваме тези, които имат нужда.

Тя е насочена към родители и учители, но и към всички, които желаят да учат децата на ценностите на емпатията, щедростта и сътрудничеството.