Живеещ в подножието на планината Хеликон в Беотия, някъде в средата на 8-ми век пр.н.е., Хезиод е най-старата поет на древногръцкия свят, заедно с Омир. Той се счита за основател на гръцката теологична мисъл и е първият, който е въвел морални концепции, като надежда, справедливост и хибрис, в поезията си.

Неговите епични поеми са повлияни от устната ионска традиция на дактилните хекзаметри. Само три от тях оцеляват непокътнати, а останалите са в фрагменти. Най-старата поема на Хезиод, Теогония, разказва за съ creation на света и на боговете, идващи от Нощта, Морето и съюза на Земята с Уран.

Труди и дни е химн на Зевс, мощния и справедлив баща на Олимпийците. Третото произведение, обикновено приписвано на Хезиод, е Щитът на Херакъл, разказващо за битката на Херакъл и Цикн, и описващо щита на фиванския герой.