"Апологията на Сократ," написана от Платон, е речта на самозащита, произнесена от Сократ по време на неговия процес през 399 г. пр.н.е. По-конкретно, "Апологията" е защита срещу обвиненията в "развращаване на младежта" и "неверие в боговете, в които вярва градът, а в други божества."

В този диалог Сократ говори по много прост начин и обяснява кой е той и какъв живот е живял. "Апологията" е един от четирите сократови диалога, заедно с "Евтифрон," "Федон" и "Критон," в които Платон анализира последните дни на философа Сократ.