Тото изследване проучва историята на образователния комплекс Аρχигенейон (женски отдел 1857-1922, мъжки 1868-1894) от основаването му през 1857 година до прекратяването на дейността му през 1922 година, мрежите за професионална мобилност и социалността на неговите възпитаници.
Изследването разкри различните управления, под които Аρχигенейон е функционирал, и съответните образователни избори и модели: управлението на „Аρχигенейон“ според френската образователна система, „Патриаршията“ като върховно „национално учреждение“ и това на Българското политическо управление в Тракия по модела на Арсакейското. Въпреки различните образователни модели, стабилни характеристики са били непрекъснатата комуникация с педагогическите и музикалните европейски течения, практическите характеристики на обучението, ориентирът към задоволяване на образователните нужди на гръкородните общности в региона и адаптацията на образователните избори в променящата се политическа конюнктура, като: акцентът върху предметите „гръцкост“ (гръцки, религия, църковна музика), когато се засилват националните и религиозните конкуренции или се стреми към сближаване на туркоговорящите православни от други деноминации, и повторното откриване на интерната за образование на по-голям брой учителки, по време на върха на антикюстялената политика.
Създаването и функционирането на Аρχигенейон допринесе за модернизацията на гръцко-православната общност в сферата на образованието, бе пробив в моделите на живот на момичетата, които обикновено оставаха вкъщи до брака си, и практическо приложение на радикалната философско-политическа гледна точка за необходимостта от образование на всички, независимо от социално-икономическия произход. То е създадено за „благополучието на нацията“ извън градската среда, в която обикновено се изграждаха подобни институции.
Институтът играе роля в разпространението на гръцкия език, с обширната мрежа за географска мобилност на възпитаниците на училището, които обикновено придобиваха две дипломи, учителка и детска учителка, за да преподават в региона, докато в азиатската част (северна и централна) мрежата получава двойствена функция, образователна и/или брачна, като начин за борба с туркоговоренето.
Институтът включи завършилите в колективността на „архигенидите“, укрепвайки тяхната самооценка, в резултат на което, въпреки ограниченията, наложени от публичното и частното пространство, те остават в професията, с многообразни адаптации на „аз“, и поемат колективни действия с социално-политически измерения.
