Дългогодишният ми интерес към въпросите на исляма и специално на ислямското право ме увери напълно, че всичките проблеми, свързани с него, произтичат от неправилната интерпретация на същността му.

Това е единственият причина, поради която се проявява все по-изразената крайност, която приближава, а понякога и надхвърля, границите на изопачаването на същността на божественото послание според исляма.

Източниците на ислямското право, включително и основните, както и признатото от всички научно развитие на него, до като през IV-ти (10-ти сл. Хр.) век окончателно затвориха вратите на ислямската правна мисъл, определят допустимите и богоугодни, според исляма, граници на "свещената" война, нарушаването или невежеството относно които е забранено и наказуемо, както в този свят, така и в отвъдния, като непокорство на божествената воля и заповед.

[...] (От предговора на К.Θ. Николау-Патрага)