Културната криминология възникна в средата на 90-те години като отговор на ограниченията на традиционните криминологични теории, особено тези, които подценяват символичните, емоционални и културни измерения на престъпността.

Като подотраслово научно направление на критичната криминология, тя разглежда престъпното явление като социален и политически проблем в контекста на определена ситуация и отношения на власт, излагайки културните процеси, които го заобикалят. В същото време, в нейната фокусна област влизат и различни други аспекти, които допринасят за формирането на социални възприятия около престъпността, отклонението и социалния контрол, като например представянето в средствата за масова информация, народната култура, субкултурите, ежедневните практики и преживяването на престъпността от страна на извършителя и жертвата.

Всички тези въпроси се изследват чрез феноменологията на ежедневния живот в късната модерност, признавайки променящото се културно значение на съвременната консуматорска култура и нейното особено влияние върху човешкото действие. Начинът, по който се преживява бедността в общество на изобилие, възприемането на консумацията като форма на бягство, онтологичната несигурност, все по-нарастващите социални и икономически неравенства в комбинация с отвратителните начини, по които се упражнява властта и контролът над престъпността, са, наред с други, в изследователския фокус на културната криминология.

Става въпрос за въпроси, които предвиждат теоретични и методологични инструменти, насочени към разкриване на смисъла на човешкото действие. Настоящото изследване се стреми да изобрази точно тези теоретични и методологични насоки, амбицирайки се да отвори поле за диалог за по-систематично ангажиране с научното направление на културната криминология в българската литературa и изследвания.