Настоящото изследване анализира основните параметри на монархията в Гърция. Педесетгодишнината от Метаполитическите събития през 74-та година представлява отлична възможност за ново "посещение" на тези изключително важни теми. Институтът на монархията е пряко свързан с историята на гръцката държава. През 1830 г. монархията, в абсолютната си форма, беше предоставена на Гърция като противоотрова на "анархията" на гражданската война, избухнала след убийството на Йоанис Каподистрия. През 19-ти век, освен символ на национално единство, царят на гърците също така действаше като връзка с мощните държави на Европа и осигуряваше способността на страната да заема капитали от чужбина.

Нарастващото кълбо на многократните държавни промени се разгръща чрез Архива на Царските дворци, Архива на Министерството на външните работи, документите на Външното министерство, кореспонденцията на гръцката и чуждестранната преса, както и множеството лични свидетелства. Източниците осветяват специалната роля на Англия и САЩ в държавните събития в Нова и Съвременна Гърция.

През 1935 г. беше необходимо да се случат военен държавен преврат и дипломатическа намеса от страна на Англия, за да се приеме завръщането на Георгиос II на трона. Антипарламентарният начин, по който се осъществи реставрацията, направи царя несигурен и зависим от тези, които го върнаха в Гърция. Тази несигурност продължи да притеснява наследниците на Георгиос II след неговото завръщане в Гърция (1946). Непримиримата борба (1961-63) и антимонархическите декларации на ЕДА (1964) увеличиха тревогите на Короната. През 1965 г. страхът от загубата на трона доведе Константинос II до нерационален конфликт с Георгиос Папандреу и създаде подходящата атмосфера за преврата на 21 април 1967 г.