В Мула-матямакарика, едно от най-важните запазени будистки текстове, Нагарджуна установява, че истинската природа на реалността е празнотата: не като "нищожност" (abbava), а - понеже приемаме, че нищо не съществува постояннo, независимо и от самото начало - като освобождаваща концепция, която обхваща и пронизва всичко отвъд съществуването и несъществуването, отвъд същността и самия себе си.

Стремейки се да разруши неправилните схващания (vilkalpa) и да насърчи отказа от всички възгледи, Нагарджуна, "вторият Будда" за голяма част от будистката традиция, приема впечатляваща антиметафизическа и антинаучна философска позиция, която завинаги ще трансформира будисткото учение и ще подхрани мисълта на видни западни мислители десетилетия по-късно.

Според мита, Нагарджуна е поканен на дъното на океана, в царството на влечугите, откъдето е извлякъл литературната мъдрост на традицията, за да я върне на света и да получи своето име, което означава "благородно влечуго".

Малко неща са известни за живота на Нагарджуна (около 150-250 г. сл. Хр.), "наследник" на индийската будистка традиция Махаяна и основател на будистката школа Мадямака (среден път). Нагарджуна е писал на санскрит и в своето произведение Мула-матямакарика е въведен концепцията на празнотата (śūnyatā), насочвайки будистката мисъл към напълно нова посока.