«На 41 години се оказах с дълг от 800 000 долара, безработна и гледах как ресторантският бизнес на съпруга ми се разпада. Чувствах се сякаш сме се провалили в живота и няма надежда някога да се измъкнем от дълга. Завистливо наблюдавах как приятелите ми постигат успех след успех в кариерите си, докато ние се борехме да сложим храна на масата. Току-що бях уволнена и нямах представа какво да правя с живота си: вече бях опитала да бъда обществен защитник за Legal Aid Society в Ню Йорк, адвокат в голяма фирма в Бостън, да работя за няколко стартиращи компании, да се занимавам с бизнес развитие в рекламна агенция, да стана лайф коуч, да водя радио предаване с обаждания на слушатели и дори да отворя малко студио за рисуване върху керамика. Чувствах се напълно изгубена, сякаш нищо, което правя, никога няма да е достатъчно, за да ни измъкне от дупката, в която се намирахме.
За да се справя с тревожността и съмненията в себе си, основната ми стратегия стана избягването. Избягвах да ставам, като натисках бутона за отлагане. Избягвах болката с алкохол. Избягвах отговорността, като обвинявах съпруга си. Избягвах да търся работа, като отлагах по всякакъв възможен начин.
Ако някога сте били в тази ситуация, разбирате колко монументални изглеждат дори най-простите задачи: да станете от леглото, да отворите сметките си, да бъдете напълно присъстващи със семейството си, да сготвите хубаво ястие, да кандидатствате за работа, да излезете на разходка, да отмените абонамента си или дори просто да бъдете честни относно степента, до която се борите... Всичко изглежда невъзможно.»
