Въпреки че националната сигурност е предпоставка за развитието на всяка държава и благоденствието на нейните граждани, тя все пак е обременена от множество предразсъдъци, които почти изключително я свързват с ограничаването на правата и основните свободи на човека, придавайки й отрицателно съдържание.

Определяща роля за защитата на националната сигурност на една държава играят Въоръжените сили, които обикновено се използват – поради неблагоприятните последици от употребата на въоръжена сила – от политическото ръководство само когато са застрашени жизненоважните национални интереси на една държава.

Въпреки това, употребата на въоръжена сила е свързана с множество параметри, които позволяват разглеждането й от различни ъгли, в зависимост от теоретичната основа на различни научни области. Целта на книгата е междудисциплинарното проучване на употребата и заплахата от употреба на въоръжена сила през призмата на международните отношения, стратегическите изследвания, военната наука, международното право и националната сигурност.

Чрез този подход се предприема опит за изясняване на връзката между националната сигурност и въоръжените конфликти, които и до днешен ден представляват един (нежелан, но съществуващ) начин за разрешаване на спорове между държавни и недържавни актьори, потвърдвайки мнението на Уинстън Чърчил, че: „Историята на човешкия род е войната“.

По този начин се обогатява съществуващата литература, свързана с въоръжените конфликти – тъй като в настоящата книга се представят принципите, категориите, участниците, средствата, методите и тактиките, които се срещат в съвременните въоръжени конфликти – и се извършва стратегически анализ на събитията, които се случиха в Афганистан, Украйна, Нагорни Карабах (Арцах), ивицата Газа и по-широкия район на Червено море.

В същото време се попълва значителна празнота в гръцката литература относно изследванията на сигурността, като същевременно се подчертава вечната важност на сигурността, за която Томас Хобс е подчертавал още в началото на 17-ти век, че: „[…] без сигурност няма място за индустрия [...] няма изкуства, няма науки, няма общество и най-лошото от всичко, съществува постоянен страх и риск от насилствена смърт, животът на човека е самотен, беден, грозен, зверски и кратък“.