Преди премиерата никога не казваш „Успех!“, защото, казват, е голямо нещастие. Ако си англичанин, казваш „Счупи си крака!“ („Break a leg!“). Ако си италианец, казваш „В устата на вълка!“ („In bocca al lupo!“). Ние, тук в България, запазвайки стара френска традиция, казваме „Лайнo!“, или на френски „Merde!“.

Обаче темата не е премиерата... Темата е как стигаш до там. Как се „изгражда“ театърът? Как идва „вдъхновението“? Какво правят всички тези артисти на репетицията? И кой (не) плаща за всичко това?

„Културни“ режисьори, „комерсиални“ актьори, „продължители“ и продуценти от стара и нова вълна, театрални критици, славни „призраци“ от миналото и невинни зрители, всички части от пъзел, една „Вавилон“ която търси решение на не обявената война на Изкуството на Театъра: „Комерсиално“ срещу „Качествено“, Комедия срещу Драма, Обикновени срещу Интелектуалци, Изкуство срещу Шоубизнес…

Защо всъщност правим театър? „Заради парите“ или „за душата си“?