О'Нийл, в трилогията си "Тъгата подхожда на Електра", пренаписва и актуализира есхиловата трилогия "Орестея", като същевременно е повлиян от софоклевите и еврипидовите трагедии с една и съща основна сюжетна линия, като тематичните им кръгове се занимават с отмъщение, инцестни отношения, трагична съдба, съдба и възмездие, и също така се фокусират върху трудния преход от епохата на войната към периода на мира.

В Третата и последна част, със заглавие "Обитаваните", както Лавиния, така и Орин се борят да преодолеят престъпленията на миналото, първоначално чрез инцестната любов помежду си, а след това чрез отношения извън семейството. Когато това стане невъзможно, Орин се самоубива, а Лавиния остава изолирана в имението на Маннон. Несъмнено, тази самоизолация на Лавиния от живота и любовта в края на творбата се оказва по-трагична съдба от самоубийството на майка ѝ и брат ѝ.