Как теологията, така и Църквата не могат и не трябва да се противопоставят на промяната и развитието, науката и човешките открития. Определено не трябва да функционират като сектантска форма и да се оттеглят на периферията на историята. Въпреки това, те не са задължени да се подчинят безусловно на тази „репрезентация“. Това е така, защото „празнотата“ „не поглъща всичко, но силата ѝ надминава обикновеното въображение“ и доказва, че „както грубата вулгарност, така и предполагаемата ефирна елегантност имат жизнена и смъртоносна връзка“ с нея. Следователно, дискусията трябва да цели засилване на креативността и критичен поглед към нейните прекомерности. Опазване на смисъла и осъждане на всяко безусловно приемане и безплатно триумфиране, както и на всяка структурна песимистичност. Принос към създаването на обновено заедно.