Какво всъщност каза Дарвин? Защо една фундаментално биологична теория привлече интереса на философи, икономисти и социолози с толкова различни идеологии и структури? Какво намериха там застъпникът на пазара Хърбърт Спенсър, авторът на Комунистическия манифест Карл Маркс и анархисткият активист Пьотр Кропоткин?

Как собствените писания на Дарвин станаха научно алиби за апологетите на несправедливата социална структура, която в продължение на няколко хиляди години разглежда неравенството на властта и богатството като естествено човешко състояние? Защо същата линия на мисълта разглежда войната като присъща дарвинистка характеристика с адаптивна стойност и следователно неизбежна? Как една научна теория за еволюцията на организмите и естествения отбор доведе до движението на социалния дарвинизъм и ужасната евгеника на нацистите?

Защо, след краткия следвоенен интервал, социалният дарвинизъм се възражда в ерата на неолиберализма, където безсрамно се възхвалява от няколко политически лидери, системни мислители, учени и създатели на мнение? Как човечеството с днешната социална и икономическа структура и оглушителното неравенство ще се справи с предстоящата климатична криза и опасностите от биотехнологичната революция?

Съществува ли нещо, което може да се нарече човешка природа? Тоест, набор от поведенчески характеристики и ценности, които кратко описват хората? Което е както универсално, така и включва всички човешки култури през времето и пространството? И дали тази природа е насилствена, войнствена и егоистична? И ако такова нещо съществува, откъде произлиза? [...] Човекът по природа егоистичен ли е или безкористен? Измамник или честен? Злобен или подкрепящ? Войнствен или пацифист? Егоистичен или алтруистичен? Хищник или овца? Ястреб или гълъб? Чувствителен или апатичен? Алчен или премерен? Несправедлив или справедлив? Конкурентен или кооперативен? В крайна сметка, по природа лош ли е или добър? Самият факт, че имаме думи за всички тези противоположни характеристики, предполага, че човешкото поведение може да се намери, движейки се към всяка позиция между двата противоположни края на махалото.