Май 1912. Докато жителите на Андрос чакат да видят „разкритията“ на бюстa на Теофил Кайрис, Светият Синод оказва натиск върху държавата да отмени тържеството и да събори проклетия „мраморен човек“. Вестниците в Атина, младите интелектуалци на времето (Зах. Папантоню, Павлос Нирвана, Г. Лихнос) пишат остри статии за преследването на „невинния мрамор“.

Костис Паламас, който наскоро също е претърпял преследване за подкрепата си на демократизма, пише поемата „На Теофил Кайрис“; похвала за „еретичния“ философ, за когото Държавата все още държи затворена „вратата на честта“. В тази книга се разглеждат идеите за свобода на мисълта с разнообразни ретроспекции на преследването на Теофил Кайрис.

Еретиците и „космати“ играят главна роля в история, която е ключова за възникването на секуларизацията, но и за духа на откровението.