Настоящата нова събрана версия на стиховете на Аргирис Сионис от Кихла включва изданието с заглавие Гласът на тишината. Стихотворения 1966-2000 (Атина 2006), което бе редактирано от самия поет, както и сборниците В подземието (Атина 2004) и Каквото описвам, така ме описва. Стихотворения от стаята (Атина 2010), както и редакционна бележка.

„Ако трябва да формулирам с две думи какво ново или необичайно е донесъл Сионис в съвременния поетичен пейзаж, бих казал: вариации върху същата мисъл. Харесва му да хваща една тема, да я върти ту там, ту тук, да играе с нея – да, да играе; кой е казал, че поезията трябва да бъде, задължително, сериозна и безусмихната? – да я поставя права, странично, наопаки, докато види колко различни лица може да приеме. Там читателят се радва на широтата на това въображение.”

Алексис Политис, Четейки поезия

КОГАТО ХОРАТА СТАНАТ ПЛЪХОВЕ
Ще дойде ден, в който хората ще са вдишали всичкото кислород, ще са изели всички плодове на земята, ще са видели цялата светлина. Тогава ще копаят големи ями в земята и ще изградят подземни градове. Там, пълзящи и сляпи, ще се раждат и ще умират в гроба си. Този период ще се нарече Период на Плъховия Човек или на Безсмъртния Плъх.

Лексикални пейзажи, 1983

СПОМНЯМ СИ ГЪСТАЛАЦИ, природни явления, сезони; запаметявам животни: птици и риби и влечуги, зверове и морски чудовища... Тук, където лежа, в тази легла, като енциклопедия съхранявам в себе си целия свят, който изчезва. Напразно усилие, тъй като, част и аз от този свят, заедно с него изчезвам.

О, колко труд, изгубен труд! Колко лемати, мъртви съобщения!

В подземието, 2004

XI
Страхувам се от не-съществуването, майко моя,
и не знам защо,
тъй като моята любима, съществуването,
е онази
която винаги ми е подготвяла
и със сигурност още ми подготвя
най-страшните изненади.

Каквото описвам, така ме описва, Стихотворения от стаята, 2010