Т, на деветнадесет години, след трудна седмица на физическо въздържание, съобщава следния сън: „Бях на едно пустошно строителство, през нощта, кой знае къде, на Турковунии, с някои наркобосове, които познавам от улицата, за да купя хероин, и идва един обратно подаващ камион, пълен с хероин, и го изсипва, създавайки една планина. Бях щастлива сред хероина, като малко дете, което играе в пясъка“.

„С Соня, Панайотис, Христос, Виолетa и другите, анонимни младежи, които минават през определените текстове, психоаналитиците рядко ще се срещнат в офисите си. И ако дойдат, няма да останем заедно дълго. Това са така наречените "трудни пациенти" с често отрицателна терапевтична реакция. Тези, които поставят под изпитание нашето преносно отношение. Които ни отблъскват от психоаналитичните ръководства, към по-креативни места“.