Дете се опитва да интерпретира сълзите си с изображения от света около него. Взема материали от бурни морета и солени реки, буен водопад и тъмни пещери, уединява се на самотни места и се настанява в нежни прегръдки.

Виновно ли е лятото, което свърши, балонът, който се спука, или стъпването на морско гъбарче? Може би е от радостта за голямата победа или дори от непоносимото белене на лука?

Всички могат да плачат, малки и големи, явно или тайно. Дори и природата с нейните същества. И ако сълзите са човешкия дъжд, тогава не може да се случи иначе, освен да излезе дъгата. Кой не иска да играе с нея?

Книга за избавителната сила на плача, който освобождава децата да разпознават и управляват емоциите си, разбирайки, че няма нищо лошо в това да плачеш!