Кореспонденцията обхваща периода между март 1962 и юни 1964, съдържа двадесет (20) писмени свидетелства и се разпределя равномерно между кореспондентите.

Съдържанието на кореспонденцията е значимо по много причини, тъй като по обикновено втически начин, който абсорбира излишната емоция, ясно разкрива взаимното уважение между двамата кореспонденти.

Разширява комуникационните канали помежду им благодарение на обсъждания и оценки за литературата, критиката, естетиката, идеологията.

Извежда наяве интересни читателски отзиви на единия за произведенията на другия, които се подготвят и (пре)издават по време на тяхната писмена комуникация.

Помага за локализиране на връзките между писмата и творческите произведения и за осветляване на художествени или поетични текста в може би различна светлина, и разбира се не пропуска да подчертае определящи условия на живота, особено за Аксюти.