Какво биха направили жените с живота си, ако имаха повече време? Завладяващата, неразказана история на една революционна кампания за промяна на стойността на труда. Жените от целия свят заявяват: Искаме заплати за всяка мръсна тоалетна, всяко неприлично нападение, всяко болезнено раждане, всяка чаша кафе и всяка усмивка. И ако не получим това, което искаме, просто ще откажем да работим! През 70-те години на ХХ век, мрежа от феминистки обединиха борбите си в едно общо искане: Заплати за Домашната Работа! Днес това остава предизвикателна идея и неизпълнено обещание. Тук, историкът Емили Калачи разказва историята на тази кампания, изследвайки живота и идеите на основните ѝ създатели, следвайки тяхното творческо политическо виждане през последните петдесет години. От началото на 70-те години, когато Селма Джеймс и Мариароса Дала Коста започнаха да полагат основите на кампанията в Лондон и в Италия, до философката Силвия Федеричи, която преокраси кампанията в контекста на фискалната криза в Ню Йорк. Чрез ново архивно изследване и обширни интервюта, Калачи ни въвежда в дълбокия център на това движение, докато то прониква в Европа, Америка, Африка и Карибите. За тези жени заплатата означаваше повече от искане за пари: беше начална точка за преустройството на света, както го познаваме, въобразявайки възможни бъдещи светове под капитализма - и отвъд него. Как би изглеждало да живеем в общество, което приоритизира грижата пред производството? Как би променила тази ситуация връзката ни с природния свят? И какво биха направили жените с живота си, ако имаха повече време?