Лила крие в сърцето си тайно място, където всяка нощ сенките се събират, за да играят. Тя никога не беше обръщала много внимание на своята Сянка, докато тя не започна да се държи странно. Когато Лила вдигаше лявата си ръка, Сянката вдигаше дясната; когато Лила сядаше, Сянката ставаше.

Сянката обичаше тъмнината. Колкото повече тъмнина поглъщаше, толкова по-малка ставаше Лила и толкова по-голяма ставаше Сянката. Обаче, когато Лила пътува до долината, където се намира Циркът на сенките, тя откри, че Сянката изобщо не е страшна, а забавна и жива; тя също е част от нея. Там тя се научи да слуша своята Сянка, допълвайки се хармонично.

Оригинална книга, за да разпознаем "сенките", които се крият в нас, така че всеки страх да се превърне във възможност за приемане.