Книга, изпечена в пещта на анатолийската традиция, за живота в молитва, за молитвата, която става живот и възкресение, стълба, която се издига от вътрешното покаяние и самоукоряването и достига до усещането за божественото приемане.

Настоящото издание съдържа две части: в първата част почтеният отец игумен Ефрем Ватопедски тълкува с избрана вдъхновеност преживяванията на Стареца Йосиф по време на молитва и подробно представя неговото учение за молитвата, а във втората част са възпроизведени молитвите с личните думи, произнесени спонтанно от Стареца Йосиф.

След биографичния том, публикуван през 2021 г. – „Старец Йосиф Ватопедски, усмивка от вечността“ – настоящата книга допълва духовния портрет на този велик съвременен ахигоритски игумен, благочестив и избран ученик на великия Свети Йосиф Исихаст, от когото наследи както името, така и силата на неговото родителско благословение.

Нашият духовен отец Йосиф монах беше човек с дълбока смиреност. Никога не се е високо ценял. Водеше живот, изпълнен с трудове, гонения, неочаквани случки, неприятности и тежести, но Божията благодат го закриляше изобилно през цялото време. Приемаше пренебрежението, безчестието, унижението, осъжданията и клеветите без да помни злото и без възмущение. Винаги поемаше вината върху себе си. Беше изпълнен със състрадание, а неговото бащинско сърце събираше и прощаваше всички, защото вътре в него живееше Христос.

Неговата специална творба, ежедневното му духовно „ръкоделие“ бяха плачът, сълзите, тъгата, носеща радост, както я наричат отците. Той непрекъснато плачеше при молитва, особено когато се приближаваше до Светото Причастие. Никога не се причастяваше без сълзи (Митрополит Атанасий от Лимасол).

Блаженият наш духовен отец Йосиф Ватопедски беше един от малкото, които имаха дара на чистата и непрекъсната молитва, както и на състоянието, което се ражда отвъд молитвата. Как достигна до това и как молитвата действаше в живота му ще се постараем да изложим в тази книга, използвайки неговото учение за молитвата, онова, което преживяхме с него в продължение на тридесет години, както и молитвите в лични думи, които произнасяше спонтанно и които представяме за първи път за всички за четене (архимандрит Ефрем Ватопедски).