След първия явно неуспешен опит на Шуман да композира „Соната“ - само първата част беше публикувана под заглавие „Алегро в си минор“ - той опитва отново през 1833. Известно е, че тази соната е написана, докато е бил в близък контакт с Клара Вик, която е била едва тринадесетгодишна тогава. Отделни мотиви от нея могат да бъдат открити по-късно в творбите на Клара, но по същия начин, индивидуални форми могат да бъдат намерени в сонатата, които напомнят за „Характерните пиеси“, Оп. 5, на Клара. Освен това Шуман използва почти буквална адаптация на песента си „За Анна“ за второто движение. Включили сме това в приложението на нашето издание, като по този начин показваме корените на тази композиция.