„Διάταξις“ като литургичен термин означава текст с подробни указания за духовниците за правилното и гладко извършване на божествената Литургия.

Диτάξεις заедно с молитвите представляват двете части на съвременните Иерархични книги. В миналото обаче не е било така. Огромното мнозинство от литургичните ръкописи съдържат само молитвите, докато Диτάξεις са писани в други книги: Еухологии, Типици, канонични книги и др.

След десетия век започват Диτάξεις да се преплитат с молитвите, но не навсякъде. В следствие на това в ръкописите се наблюдава голямо разнообразие по отношение на детайлите.

Едно от най-важните събития в историята на Диτάξεις е съставянето на Диτάксиса на патриарх Константинополски Филотей Коккинос. Светият се опитал да създаде общ модел на божествената служба и е успял в такава степен, че неговата Диτάксис станала знаков момент в историята на литургиката и всички по-ранни да се наричат „профилотейски“.