Сега казваме да научите да обичате… Ето каква е голямата драма, с която се сблъскват семействата… Когато единият от двамата съпрузи –или и двамата много често– не са научили да обичат… Странно нещо, смятаме, че любовта се причинява от сексуалността –там възниква желанието, което също е полезно– и се съчетава с любовта, но любовта е добродетел, която се култивира в родителското семейство, да се научат хората да се обичат, да се научат да прощават, да се научат да си помагат, да усеща единият проблема на другия като свой собствен проблем.

Училищата за родители бяха голяма идея за покойния Константинос Ганотис. Той виждаше колко объркани и дезориентирани са двойките –женени и не– и искаше да им помогне да разберат свещения смисъл на брака, било за да се радват на него, както той се радваше на своя с предпочитаната от него Ринула, било за да вдъхнови другите да се осмелят да се омъжат. И, наистина, борбата му имаше плодове.

Думите на Константинос Ганотис имаха и имат подобна радост, която чудодейно отстраняваше цялата тъга и тревоги и на тяхно място буквално засаждаше едно миризливо цвете, като жасмина. Караше те да разпознаваш в себе си даровете на Бога и да се радваш блажен за тях.

Така, в текста на тази книга ще установите, че се казват велики истини с прост език. Език, който влиза директно в сърцето. Език, който не само че те убеждава, но прави нещо повече: лекува егоизма и страстите, без да те съди, с мощта на любовта и истината на Светия Дух, който буквално го бяха обливали и му даваха неизчерпаем апетит и радост.

Също така, много често той споменаваше своя духовен наставник Свети Порфирий не толкова, за да убеди, а защото самият той имаше преживявания от този велик светец, които промениха живота му и педагогическия му подход.

В тези беседи се запази диалогичният и експресивен характер цялостен. В някои моменти бяха добавени цитати от текстове на Свещеното Писание или други, които се споменават в тези беседи за духовно изграждане на читателите и читателките.