През 381 г. сл. Хр., Теодосий, император на Източната Римска империя, издава указ, който изисква от всички негови поданици да изповядат вярата си в Светата Троица на Бащата, Сина и Светия Дух. Този указ дефинира християнската ортодоксия и поставя край на оживените дебати относно естеството на Божеството, обявявайки всички други интерпретации за еретически. За първи път в хилядолетната гръко-римска цивилизация, свободната мисъл е безспорно потисната. Въпреки това, тази политическа революция, която е целяла да донесе вътрешна кохезия на империя, застрашена отвън, е била заличена от историческите записки. Вместо това, се твърди, че християнската църква е постигнала консенсус относно Троицата, който е бил провъзгласен на събора в Константинопол през 381 г. сл. Хр. В тази иновативна нова книга, Фрийман твърди, че указът на Теодосий и последвалото потискане на езичеството не само слагат край на разнообразието от религиозни и философски вярвания в цялата империя, но и създават множество теологични проблеми за църквата, които остават нерешени. Фрийман заключава, че 381 г. сл. Хр. е 'забравен повратен момент'.