Тома Аквински (1224-74) живее в епоха, когато християнският Запад започва да се отваря към богатството на гръцката и ислямска философска мисъл. Въплъщавайки идеала на XIII век за единна интерпретация на реалността (в която философията и теологията работят в хармония), Аквински се отличава със способността си да използва и развива това наследство на древната мисъл - постижение, което кара съвременниците му да го смятат за прогресивен мислител. Ясната и провокираща книга на отец Копълстън изследва този изключителен човек - чието влияние е може би по-голямо днес, отколкото по негово време - и мисълта му, свързвайки идеите му, където е възможно, с проблемите, както се обсъждат днес.