С издаването на "Утопия" през 1516 г. Томас Мор открива нов жанр, възраждайки тематика, вече известна на гърците. Утопията е ли идеалното място или всъщност не е място изобщо? В това открито тълкуване оставя се един разговор относно щастието, извън пределите на екзистенциалния ред и доминиращата мисъл. Но каква е причината, поради която говорим?
Този том има за цел да покаже, че утопията не се изявява само чрез политическа критика. Търсенето и изграждането на отношения между идеалното и реалното преминават по същия начин чрез литература, театър, музика, изкуство и архитектура - и всички тези изрази на утопията произтичат също от историята и парадокса.
Над интерпретациите и последователните присвоявания на утопията, около седемдесетте участници в това произведение желаят да преопределят, зад алегорията и чрез силна вербална многозначност, понятието за един фантастичен строеж в предопределено време, от "Градът на Бога" на Свети Августин до виртуалните светове, от Златния век до Апокалипсиса, от Русо и Валтер Бенямин до дадаизма и контракултурата.
Мишел Риот-Сарсе е историк, почетен професор в университет Paris-VIII. Сред произведенията й изпъкват "Le réel de l’utopie" (1998), "L’utopie en questions" (2001) и "Histoire du féminisme" (2002).
Томас Буше, с богат писателски и изследователски труд, автор, между другото, на "Le Roi et les barricades" (2000), е историк, доцент в Университета на Лозана.
Антоан Пикон се специализира в историята на архитектурата и технологията на 20-ти/21-ви век. Той е съдиректор на докторски програми в Harvard Graduate School of Design и автор, между другото, на "Les saint-simoniens: Raison, imaginaire et utopie" (2002).
Брой страници
464
Корица
Меко
Година на публикуване
2025
Издател
Archive