Една научна революция без „бомби“ в основите на стария режим и без „генерал“, който да координира „бомбардировачите“, вероятно не е възможна. И квантовата революция имаше всичко това. Алберт Айнщайн, най-големият бомбардировач на 20-ти век, и също така големият бомбардировач Нилс Бор, който в същото време стана и нейният генерал! Наставникът на второто поколение революционери, Хайзенберг, Паули и Дирак, благодарение на които революцията имаше триумфален финал. Тя завърши с най-успешната научна теория на всички времена – квантовата механика.

Но наистина ли тази теория е толкова странна, че никой да не я разбира? И ако е така, как се случва квантовата механика да обяснява нашия свят от дълбините на микрокосмоса до краищата на вселената, но също така да е движещата сила на промяната му чрез непрекъсната технологична революция без прецедент в човешката история? И ако наистина квантовата механика е толкова успешна, защо Айнщайн беше толкова критичен към нея?

И наистина ли този спор беше толкова важен, че прякорите „Бомбардировач“ и „Генерал“ да се появят и в заглавието на книгата? Каква роля изиграха останалите революционери и какви бяха характеристиките на живота и личността им, които заслужава да знаем? Защо Дирак, това обикновено момче от Бристол, беше толкова малко приказлив, че беше определена единица за говоримост „Дирак“, където един Дирак е равен на една дума на час?

В нашия век какви са големите предизвикателства? Ще издържи ли квантовата механика сблъсъка си с общата теория на относителността или ще е необходима нова научна революция? Може би Айнщайн все още не е казал последната си дума и неговото съперничество с Бор и квантовата механика ще продължи и през 21-ви век? Ако въпроси като тези ви вълнуват, тогава тази книга ще има какво да ви каже.