Корнелиус оцелява, като се възползва от паразитите по кожата на Акулата, а Акулата, въпреки изричното си убеждение, че "единствената причина за съществуването на едно същество е да бъде изядено от друго", оставя Корнелиус неяден, за да се възползва от грижите му. Флегматичен, но състрадателен, той понякога се опитва да спаси някои риби от безмилостните пиршества на Акулата, без особен успех. Въпреки това, което успява много успешно, е да се подиграва на ненаситния звяр.

Сарказмът и месоядството избухват на всяка страница на албума, като дълбочинни заряди. Морско дъно със стари корабокрушения, потънали руини, жива флора и нейната ядлива фауна. Наред с това се разпространява дълбоко философският хумор на Аркас. Корнелиус въплъщава "честния човек", когото Достоевски смята за принуден да стане "страхлив и поробен", както и хегеловото понятие за "нещастното съзнание" или неясните различия между "Аз-Ти", както подчертава Мартин Бубер.

Да служиш означава да следваш начина на живот и мисленето на този, на когото се служи. В случая на Корнелиус, обратното е вярно: следването на Акулата (по неговите пътища) не означава да служиш на неговата безчувственост. В това се крие силата на неговото подчинение. Силата на някой, който носи отговорности, без да има власт, срещу някой, който има власт, без да поема отговорности.

От въведението на Петрос Мартинидис

• Пророкът
• Наполеон и Асимина
• Животът
• Ниски полети
• Живот след
• Кастрато