През 1786 г. в Америка се появява спорен устав, чийто автор е Фридрих Велики, който тогава се смяташе от мнозина за вид ръководител на масонството. На основание на разпоредбите на този устав, степените на догмата от 25 бяха увеличени на 33, а Върховното управление на ордена беше поверено на "Върховен съвет", съставен от девет "Върховни Велики Генерални Инспектори", които задължително носеха 33-та степен.

Първият Върховен съвет на 33-та степен за Съединените щати на Америка, който беше и първият Върховен съвет на Шотландския обред в целия свят, беше основан в Чарлстън, Южна Каролина, на 31 май 1801 г., под името "Майка Върховен съвет". През 1860 г. седалището на Върховния съвет беше преместено във Вашингтон. Дванадесет години по-късно, на 5 август 1813 г., Емануел Де Ла Мота, 33-ти от Савана, Джорджия, Велик Генерален съкровищник на Върховния съвет в Чарлстън, организира Върховния съвет на 33-та степен за Северния район и юрисдикция на САЩ в Ню Йорк.

Оттогава Древното признато шотландско учение (Д.П.Ш.У.) се разпространи в всички страни по света и се счита, заедно с учението на Кралската арка, за едно от световно доминиращите учения. В Гърция за първи път се появява през 1872 г. В 1-ви том на книгата ДРЕВНО И ПРИЗНАТО ШОТЛАНДСКО УЧЕНИЕ се разглежда Червеното масонство, което включва 15 степени (от 4-та до 18-та) и е: 4-та Тайнствен Учител, 5-та Перфектен Учител, 6-та Секретар на Тайните, 7-ма Надзорник и Съдия, 8-ма Надзорник на Строежите, 9-та Избран Учител на Деветте, 10-та Изключителен Учител на 15, 11-та Върховен Избран на 12, 12-та Велик Учител Архитект, 13-та Рицар на Кралската арка, 14-та Върховен Масон, 15-та Рицар на Изтока или на Меча, 16-та Принц на Йерусалим, 17-та Рицар на Изтока и Запада и 18-та Принц на Розенкройцерите или Рицар на Ястреба и Пеликан.